Основни детерминанти

                     Ёресурсни условия;

                                Ёусловия на търсенето;

                                Ёсвързани и поддържащи производства;

                                Ёфирмена стратегия, структура и междуфирмена конкуренция

                                Детерминанта Ресурсни условия

                Всяка страна разполага с определен набор от ресурси за осъществяване на дейността на фирмите в нея. Портър изоставя традиционното деление на производствените фактори/ поради прекомерната им ограниченост и възприема собствена класификация:

                а/ човешки ресурси – количеството на работната сила, нейното качество, професионални умения и цена на работната сила.

                б/ природни /физически/ ресурси – количество, качество и цена на земята, вода и минерални ресурси, наличие на дървен материал, на подземни изкопаеми, климатични условия, географско разположение на страната.

                в/ интелектуални ресурси /респ.ресурси от знания/ – осигуреност с научно технически знания и потенциал, развивани в местни университети, държавни и частни изследователски институти и лаборатории; научна и бизнес литература; информационна система, неправителствени и търговски асоциации;

                г/ капиталови /парични/  ресурси – наличен физически капитал, количество и цена на капитала, който се инвестира в отраслите на икономиката.

                За разлика от природните ресурси, капиталовите ресурси са фактор, който се създава. Особено важно за ускоряването на този процес е провеждането на подходящи мерки на икономическата политика, стимулиращи спестяванията и формирането на капитал.

                д/ инфраструктура – качество, развитие, обхват

                 и цена на предоставяните услуги, степен на развитие на транспортната система,  на комуникационната система, развитие на здравеопазване,банкова и застрахователна системи,  културни учреждения и пр.

                Ресурсните фактори от своя страна се обособяват в 2 групи:

                 Първични - обхващат природните ресурси, климата, месторазположението на страната, неквалифицираната и полуквалифицирана работна сила.Те нямат голямо значение днес и осигуряват конкурентни предимства в добиващите отрасли, в отраслите свързани със селското стопанство, а също и в отраслите използващи рутинни технологии.

                Усъвършенствани - модерната комуникационна инфраструктура, високо квалифицирана работна сила, наличие на модерни университетски изследователски центрове, фирмения мениджмънт. В съвременните условия факторите от тази група имат най-съществено значение за конкурентните предимства на националната икономика.

На основата на критерия специализация на факторите М.Портър групира факторите на още два типа:

                Ёобщи, които се използват във всички фирми в страната и определят равнището на развитие на националната икономика. Например,пътна мрежа, осигуряване на заемен капитал, персонал с колежанско образование и други, които са налични за всички отрасли

                Ёспециализирани, които се използват само в определени фирми и предопределят тяхната конкурентоспособност. Те включват: тясно специализиран персонал, тясно профилирана инфраструктура, база от знания в определена област и други фактори, които са необходими за развитието на определени отрасли.

                Специализираните фактори са с много по-голямо значение за постигане на висока конкурентноспособност в определени дейности и отрасли.

                А относително най-устойчиви и значими конкурентни предимства за дадена страна, според М.Портър, възникват тогава, когато тя притежава фактори, които са едновременно развити и специализирани.

                                Обобщаващи изводи за оценка на

                                 факторните условия в България

                Ёизобилие на обработваема земя;

                Ёзначителни залежи на някои минерали;

                Ёблагоприятно географско разположение;

                Ёниска цена на работната сила;

                Ёдобро професионално и образователно равнищена работната сила;

                Ёнедостатъчни енергийни ресурси;

                Ёнедостатъчни финансови ресурси;

                Ёвисока цена на капитали;

                Ёслаб финансов сектор;

                Ёлошо поддържана инфраструктура;

                Ёнедостатъчна развойно изследователска дейност;

                Ёлипса на пазарно-управленски навици.